Омръзна ми. Дори нямам какво да кажа. Не знам кои проклети червени клавиши да натисна, защото наистина не знам какво да кажа.
Могат да ме изкарат и на сцена пред ОГРОМНА публика, която да вика името ми, и пак ще мълча като резен хляб. Няма ли край това настроение, и..изобщо имаше ли начало?кога беше, изпуснала ли съм го? как мразя мразя да съм така
Сега пиша.наричало се"споделяне" Пълни глупости, "споделяне"във глупав блог, направен за да си го чета само аз....ха. Това не е споделяне, това е убиване на времето в надежда, че ще намеря някакъв отговор.Нещо важно. Ха-ха-ха. Все още не знам какво да кажа и..нямам какво да кажа-...всъщност незнам защо си слагам пръстите върху тъпите малки буквички-пиша глупости, нямам смисъл, нищо, нищо.. всъщност е все едно, нали.дали ще пиша глупости или ще се просна нуубърски на леглото, затрупано с юргани, или просто ще седя и мислите ми ще текат по този начин: "Какво да правя.нямам какво да правя.сега седя.скучно.трявба да намеря какво да правя, но..
всъщност, Нинив сериозно ме нерви.ако бях в Колелото на Времето, щях да я утрепя с тоягата и..
незнам какво.тихо, пусто.дори не мога да мисля не, чакай, аз мисля за това, че не мисля.няма смисъл, защото щом МИСЛЯ за това че не мисля, аз мисля.значи не мога да не мисля.защо, по дяволите, МИСЛЯ за това?? слънцето.мразя да ми е горещо, не искам да изгрява.. дали да изляза?не незнам трябва.може да се разсея. знаеш, че ТОВА не ти помага и знаеш ли??и десет пъти по тъпо да ти стане спри, за Бога, да пишеш глупости.По-добре си говори сама като нормална луда.това е жалко." Дълъг пример стана. Май наистина ще спра.Ха.
Как така има моменти, когато ми е весело?
Плитките, сплетени с алени кордели.Бялата рокличка, бялото лице.Беше и весело последната неделя-радост се подаваше от детското сърце.Тичаше по пътя с въжето си за скачане-мънички сандали сред сивкавата прах.Слънцето блестеше, обещавайки и радост ирадостта прогонваше сенките на страх.На един крак докуцука до завоя-трябва да се върна, сети се след миг.Но не свари да завие малката девойка-всичко беше бързо като удар, като вик.Той я спря с колата си.Тя бе тъй наивна-бяла рокля до коляно, светнали очи.Не разбра че трябва да побегне, да извика.Не разбра, че лоши хора има и в добрите дни.Пепел от цигара, сляпо разпиляна,пръсната по смачканото, хвърлено въже.Жалки, детски писъци във въздуха останали.Радостно ги носят пролетните ветрове.Бялата рокличка-скъсана, намачкана.Мръсен е светът и тя го осъзна.А за другите деца неделята бе радостна,пълна с обещания и много светлина.
I just thought, I look so good next to you.
And I just realized, that I HAVE to be close.to you.It`s called love, someone said.Or maybe nature.Egoism.Thirst.
It`s called My Personal Reason to live for.
And again, someone said it`s not gonna last forever.Love can be true, but short.Live it, taste it, use it, forget it.Or just end it in the bushes.
No..
I don`t wanna end it.If you want, please don`t love me.
След като узнаеш, че си била наивна, не можеш да си го простиш.А защо?
На всеки му е позволено да е наивен.Дори глупав.Дори повече.Но сега какво?
Сърцето ти да спре.
Какво ли е..?
Ако те боли много, сякаш ще припаднеш, и всичко е така, сякаш вече сърцето ти спира..но то не спира..обикновена илюзия..
Дали не знам какво усещането сърцето ти постоянно да спира?
Счупените фантазии на дете, първите му фантазии, знанието, че си наивна, болката, която доброволно приемаш.
Ако спре наистина, едва ли ще е толкова зле, едва ли.
Green-yellow-red
Flash.
Something bright to follow.
Where will you go without a light?
What path will you choose in the darkness?
Green.Yellow.
Follow.
