chronic. boredom.

Омръзна ми. Дори нямам какво да кажа. Не знам кои проклети червени клавиши да натисна, защото наистина не знам какво да кажа.
Могат да ме изкарат и на сцена пред ОГРОМНА публика, която да вика името ми, и пак ще мълча като резен хляб. Няма ли край това настроение, и..изобщо имаше ли начало?кога беше, изпуснала ли съм го? как мразя мразя да съм така
Сега пиша.наричало се"споделяне" Пълни глупости, "споделяне"във глупав блог, направен за да си го чета само аз....ха. Това не е споделяне, това е убиване на времето в надежда, че ще намеря някакъв отговор.Нещо важно. Ха-ха-ха. Все още не знам какво да кажа и..нямам какво да кажа-...всъщност незнам защо си слагам пръстите върху тъпите малки буквички-пиша глупости, нямам смисъл, нищо, нищо.. всъщност е все едно, нали.дали ще пиша глупости или ще се просна нуубърски на леглото, затрупано с юргани, или просто ще седя и мислите ми ще текат по този начин: "Какво да правя.нямам какво да правя.сега седя.скучно.трявба да намеря какво да правя, но..
всъщност, Нинив сериозно ме нерви.ако бях в Колелото на Времето, щях да я утрепя с тоягата и..
незнам какво.тихо, пусто.дори не мога да мисля не, чакай, аз мисля за това, че не мисля.няма смисъл, защото щом МИСЛЯ за това че не мисля, аз мисля.значи не мога да не мисля.защо, по дяволите, МИСЛЯ за това?? слънцето.мразя да ми е горещо, не искам да изгрява.. дали да изляза?не незнам трябва.може да се разсея. знаеш, че ТОВА не ти помага и знаеш ли??и десет пъти по тъпо да ти стане спри, за Бога, да пишеш глупости.По-добре си говори сама като нормална луда.това е жалко." Дълъг пример стана. Май наистина ще спра.Ха.













Как така има моменти, когато ми е весело?

Easy as breathing

Pull me up.Wake me up.
I can`t do it by myself.
Have me..
cause I need you.

Garbage

Плитките, сплетени с алени кордели.
Бялата рокличка, бялото лице.
Беше и весело последната неделя-
радост се подаваше от детското сърце.

Тичаше по пътя с въжето си за скачане-
мънички сандали сред сивкавата прах.
Слънцето блестеше, обещавайки и радост и
радостта прогонваше сенките на страх.

На един крак докуцука до завоя-
трябва да се върна, сети се след миг.
Но не свари да завие малката девойка-
всичко беше бързо като удар, като вик.

Той я спря с колата си.Тя бе тъй наивна-
бяла рокля до коляно, светнали очи.
Не разбра че трябва да побегне, да извика.
Не разбра, че лоши хора има и в добрите дни.

Пепел от цигара, сляпо разпиляна,
пръсната по смачканото, хвърлено въже.
Жалки, детски писъци във въздуха останали.
Радостно ги носят пролетните ветрове.

Бялата рокличка-скъсана, намачкана.
Мръсен е светът и тя го осъзна.
А за другите деца неделята бе радостна,
пълна с обещания и много светлина.

Two sides of one cookie

I just thought, I look so good next to you.
And I just realized, that I HAVE to be close.to you.It`s called love, someone said.Or maybe nature.Egoism.Thirst.
It`s called My Personal Reason to live for.

And again, someone said it`s not gonna last forever.Love can be true, but short.Live it, taste it, use it, forget it.Or just end it in the bushes.
No..
I don`t wanna end it.If you want, please don`t love me.

Behind her eyes...it`s bright

След като узнаеш, че си била наивна, не можеш да си го простиш.А защо?
На всеки му е позволено да е наивен.Дори глупав.Дори повече.Но сега какво?

Tiny, childish Heartbeating

Сърцето ти да спре.
Какво ли е..?
Ако те боли много, сякаш ще припаднеш, и всичко е така, сякаш вече сърцето ти спира..но то не спира..обикновена илюзия..



















Дали не знам какво усещането сърцето ти постоянно да спира?
Счупените фантазии на дете, първите му фантазии, знанието, че си наивна, болката, която доброволно приемаш.
Ако спре наистина, едва ли ще е толкова зле, едва ли.

To the traffic lights, little, folow the traffic lights...

Green-yellow-red
Flash.
Something bright to follow.
Where will you go without a light?
What path will you choose in the darkness?
Green.Yellow.
Follow.

Don`t look the flash

Очите ми.Просто ме болят очите.Колко прозаично, не мога да си оправдая настроението и ми остава само болката в очите.

И все пак, глупавите очи.Какво им има?
Напрежение, лека болка, замъглено виждане.Страх ме е да отида на лекар.Наистина започва да ме е страх.

There`re two of us in my head..

Да дишаш, да съществуваш.Това е много важно, иска ли питане.Да изглеждаш добре психически и физически.
И никой няма да те пита дали всъщност живееш
..защото, мамка му, има ли смисъл?
Изглеждаш жив.
Всичко е окей.Постарал си се да изглежда окей, намерил си пефректната маска.Не е важно какво става вътре в тебе, стига да не излезе навън.
Дръж го..
Дишаш, съществуваш.
И те подминават с въпросите си..
Хитро.Животът е весел.

It`s OK

Okay.I trust you, I will follow..


I was afraid,we know I was.But lead me now.

To have a friend is to have a personal god.

Very random

I`m in too random mood to say something not stupid
or even something stupid













I feel I lose something..What are you?Where are you?

.

Lollipop Kingdom

"Someday you should grow up"they say."And someday you will".
Are you sure, wise people?How..?Why should I..?
Realizing I`m just a kid, asking naive questions, I still don`t see why SHOULD I.
I`m feeling okay this way.I`m JUST okay with my child conscience.


If I`m too naive for you, lead me.

Quiet breath

It`s difficult to breathe empty.
Feeling like a bottle inside, you still HAVE TO breathe.





Oh, come on.
What hurts you is that when you stop, when you dissappear, the world WON`T stop.

Shimmering candles

Сещаш се, че не си вярваща точно когато поискаш да се молиш на някого.

Виждаш колко е тъмно когато лампата угасне..
но когато лампата угасне
някъде там остават звездите.

Fragile pieces

Твърде много изчерпване и нищо за запълване.




Поне във празнотата, ще ми разрешите ли да имам лично пространство?

the Not-Perfect type

Перфекционизмът не е за мен.
Не съм избирала винаги най-сладкото
най-блестящото
най-красивото.
Избирах нелогичното.
Избирах това, което ме влечеше, а то не беше най-доброто.


А когато бурята, която си чакал, дойде, какво..?Защо си я чакал?

Leave me with my sins

Студено ми е.
Но ако ме завиеш, ще ми е твърде топло.
Така че остави ме.И аз имам нужда да греша.Имам нужда да ми е зле.
Можеш само да ми предложиш ръката си.
И да не ме питаш"защо"
просто нещо в мен го изисква.

• 
  

• 
  

Locked

Solve me as a puzzle, take me as a riddle.
I`m a hard to break, but so thin in the middle.
If you want answers, leave the questions behind.
Words?We don`t need them if we`re two of
kind.

Pain is easy

Pain is easy, pain is cheap
It will be painfull, but hold me.
Just for a second.

What`s wrong with my happy face?

Има си дни, когато щастието е проста константа и животът без него е невъзможен.
Days, when you wearing your Happy face on.
Days, when you`re like"omg, I`m so lucky".
Days, When you`re HERE and you ARE glad.
Дни, във които летиш
и какво са нещастията без тези дни,
и какво са тези дни без нещастията?
Keep your Happy face in the pocket..

Spell more like"less"

when all your dreams come true, feel robbed.

Little red slippers

I`m a smoker, I smoke pencils and candies.
I`m a dancer, I dance in the air.
I travel around the world, sitting in my little chair.
You can`t catch me, I`m wearing my magic red slippers.

Porcelain ballerine

Sleeping, but waiting to be awakened.Kinda hibernation.

chaos in my personality

Мъча се да се захвърял в някаква вълна от хаос.Занимавай ме.Некa някой да ме занимава.
here i am now, entertain me.me.

I wanna dance in my bed.Would you dance with me?It`s nothing personal.Would you?

Maybe maybe maybemaybe

Така е.Просто не мога да протегна ръка.От ръката, допряна до тялото до протегнатата ръка всъщност има километри и аз не мога..
може би имам нужда, може би.
Но може би пазя някакво фалшиво достойнство.Ха.
Мога да протегна ръка колкото да си взема кола и да нарежа хляба на филийки, но имам нужда от нещо, което е маалко повече от кола.
Друга ръка.и повече.

maybe i`m sick.nothingSerious.just another head explosion.

it is Mine!

Не беше ли..
Не беше ли моят живот?
Явно не, защото съм като лавка-продавам, продавам.Денонощен магазин.Всеки иска нещо, има приоритети, аз само продавам.
Нямаме пари, но имаме очаквания.Хайде, продавай се.
Дали да не отида направо на магистралата..?
магазинът затваря.ще отвори незнам кога.измислете си нещо друго за купуване.

EyesWideOpen

"-Хей.
-Хей и на тебе.
-Какво правиш?
-Нищо(просто си пропилявам шанса.и думите.)дойдох да те видя.
-Е, нагледа ли се?"
Не, не мога да се нагледам.Няма да се нагледам.

Няма да се нагледам..

Naive

I`m ready to fall just hoping you`ll catch me.
Or jump of a rock..
or laugh hardly..
or getting confused..
WHEN THE HELL WILL YOU CATCH ME?

I`m here.I`m always here.
I`m always at my Duty-place.
Won`t you help me to get out of here?Won`t you..?

Fucking wrong

That`s my way, that`s my nature.
I`m FuckinWrong and it`s perfect
I`m happy the way I`m
ironical, lazy
too talkative and too silent
the unruly child
the disappointment
poor parents`s problem
the kid, who hates smokers and never smoke with her sister in the toilett
the kid, who hide her sadness in the pillow
the one, who hates, when she dont` know the answers
nothing strange, just me
difficult, in opinion of my parents
or problem child
or she`s too closed
or FuckingWrong
Nic to meet you.It`s me.

NothingButMess

Ако изведнъж те грабне настроение
и после още едно
и още едно
докато се отдаваш на спомени
какво се случва в главата ти?
:
пясък.вода.небе.
Знам какво искам
мисли си за ЯБЪЛКИ
преди не знаех какво искам
полунощ.безсъние.
мисли за нещо
а сега знам, искамго искамгоискамго
за нещо друго
да заспиш..докато слънцето залязва..
боже, ИСКАМ
или просто НЕ мисли
красиво е.
Не трябва да искам.
аз..
от това ще излезе красив спомен.

Има и още.

просто
а сега незнам какво да мисля
сякаш седя и водя празен диалог
монолог
но няма значение, дори да напиша круши и портокали аз знам за какво говоря
защото съм аз
Нямам нужда да си обяснявам.Какво, по дяволите трябва да значи" да го обясня пред себе си"?
Само пред себе си нищо не обяснявам.
Затова казах"диалог"
знам
.
Тогава..
все тая.Нали е празно.
Защо?
и аз се чудя, когато ме обземе това настрение, се чудя..
или се сещам.Пясъкът, небето, спомените..
Беше красиво.
Но все пак е празно.
сякаш нещо в мен бучи..
може би трябва да правя нещо.
може би не.
Ще помогне.
Стреснах се без да има от какво..
знам.нерви.
А ако пак се опитам да си припомня?
спокойствието, радостта.
Но то е отминало
важното е да спра да пиша глупости, наистина са глупости, искам само нещо за финал..
да, чакай.

финалът е последният куршум. трябва да се помни.или да навява спомени

Самотните стопаджии

Пътищата, които трябва да се извървят, винаги са дълги.
Да си поговорим тогава за стопаджиите.
Те много искат някой да им помогне да извървят пътя, те много искат някого..
И тогава спират грешния човек.
Пътят става само по труден.
Човекът не само, че не ги взима в колата си, но става и обратното-те го носят със себе си.А това тежи.
Разбирате ли ги?
Със много самотни стопаджии се случва това.
И те не протестират, а просто се надяват, че човекът, когото са срещнали, ще им помогне да извървят пътя.
Те са големи оптимисти, тези стопаджии, и големи мазохисти.
And it`s a long road
and there`re a lot of steps between the hitchhiker and the end.
Пътищата са направени, за да бъдат дълги.

No, it`s not painfull. It`s damn easy to be alone.
It`s easy.
See the smile?
It`s mean I`m happy.It` mean I don`t need anyone,it`s mean I`m gonna dancing in the rain and choke, till I turn to..
nothing.
But, don`t listen to me, my love, of course the loneliness is no problem.
IveGotNoProblems

Дължината на разстоянието

Колко ли е..
колко ли е дължината на разстоянието?
На разстоянието от обичащия до обичания, от небето до мечтателя, от прозореца до паважа..

Стига да вдигнеш очи, небето е точно пред тебе.
Ако се опиташ да измериш луната с пръсти върху небето, тя е като монета...далеч по-малка от тебе.
Разстоянията са условност.
Ако вярваш, че звездите са твои
какво може да разбие твоята реалност?
Ако имаш крака, какво са разстоянията?

The Hunger

I need my joy pill. it makes me lose my senses.. when I have to feed my needs.
I`m hungry
for something I can`t have.

Fading <

Хей, мирише на цигари-
отворете небето и проветрете света.
Направете се на тарикати,
изхвърлете лошото през някоя врата.
Сигурно е много лесно
да забравите за тъмната страна.
А цигареният дим ме задушава
и няма кошче за реалността.

When the wors mean nothing..

Wake up, when the sun is opening new page.
`Till the smell of last night disappear,
`till I`m still here.
It`s wonderfull be silent and awake..