Омръзна ми. Дори нямам какво да кажа. Не знам кои проклети червени клавиши да натисна, защото наистина не знам какво да кажа.
Могат да ме изкарат и на сцена пред ОГРОМНА публика, която да вика името ми, и пак ще мълча като резен хляб. Няма ли край това настроение, и..изобщо имаше ли начало?кога беше, изпуснала ли съм го? как мразя мразя да съм така
Сега пиша.наричало се"споделяне" Пълни глупости, "споделяне"във глупав блог, направен за да си го чета само аз....ха. Това не е споделяне, това е убиване на времето в надежда, че ще намеря някакъв отговор.Нещо важно. Ха-ха-ха. Все още не знам какво да кажа и..нямам какво да кажа-...всъщност незнам защо си слагам пръстите върху тъпите малки буквички-пиша глупости, нямам смисъл, нищо, нищо.. всъщност е все едно, нали.дали ще пиша глупости или ще се просна нуубърски на леглото, затрупано с юргани, или просто ще седя и мислите ми ще текат по този начин: "Какво да правя.нямам какво да правя.сега седя.скучно.трявба да намеря какво да правя, но..
всъщност, Нинив сериозно ме нерви.ако бях в Колелото на Времето, щях да я утрепя с тоягата и..
незнам какво.тихо, пусто.дори не мога да мисля не, чакай, аз мисля за това, че не мисля.няма смисъл, защото щом МИСЛЯ за това че не мисля, аз мисля.значи не мога да не мисля.защо, по дяволите, МИСЛЯ за това?? слънцето.мразя да ми е горещо, не искам да изгрява.. дали да изляза?не незнам трябва.може да се разсея. знаеш, че ТОВА не ти помага и знаеш ли??и десет пъти по тъпо да ти стане спри, за Бога, да пишеш глупости.По-добре си говори сама като нормална луда.това е жалко." Дълъг пример стана. Май наистина ще спра.Ха.
Как така има моменти, когато ми е весело?
Плитките, сплетени с алени кордели.Бялата рокличка, бялото лице.Беше и весело последната неделя-радост се подаваше от детското сърце.Тичаше по пътя с въжето си за скачане-мънички сандали сред сивкавата прах.Слънцето блестеше, обещавайки и радост ирадостта прогонваше сенките на страх.На един крак докуцука до завоя-трябва да се върна, сети се след миг.Но не свари да завие малката девойка-всичко беше бързо като удар, като вик.Той я спря с колата си.Тя бе тъй наивна-бяла рокля до коляно, светнали очи.Не разбра че трябва да побегне, да извика.Не разбра, че лоши хора има и в добрите дни.Пепел от цигара, сляпо разпиляна,пръсната по смачканото, хвърлено въже.Жалки, детски писъци във въздуха останали.Радостно ги носят пролетните ветрове.Бялата рокличка-скъсана, намачкана.Мръсен е светът и тя го осъзна.А за другите деца неделята бе радостна,пълна с обещания и много светлина.
I just thought, I look so good next to you.
And I just realized, that I HAVE to be close.to you.It`s called love, someone said.Or maybe nature.Egoism.Thirst.
It`s called My Personal Reason to live for.
And again, someone said it`s not gonna last forever.Love can be true, but short.Live it, taste it, use it, forget it.Or just end it in the bushes.
No..
I don`t wanna end it.If you want, please don`t love me.
След като узнаеш, че си била наивна, не можеш да си го простиш.А защо?
На всеки му е позволено да е наивен.Дори глупав.Дори повече.Но сега какво?
Сърцето ти да спре.
Какво ли е..?
Ако те боли много, сякаш ще припаднеш, и всичко е така, сякаш вече сърцето ти спира..но то не спира..обикновена илюзия..
Дали не знам какво усещането сърцето ти постоянно да спира?
Счупените фантазии на дете, първите му фантазии, знанието, че си наивна, болката, която доброволно приемаш.
Ако спре наистина, едва ли ще е толкова зле, едва ли.
Green-yellow-red
Flash.
Something bright to follow.
Where will you go without a light?
What path will you choose in the darkness?
Green.Yellow.
Follow.
Очите ми.Просто ме болят очите.Колко прозаично, не мога да си оправдая настроението и ми остава само болката в очите.И все пак, глупавите очи.Какво им има?Напрежение, лека болка, замъглено виждане.Страх ме е да отида на лекар.Наистина започва да ме е страх.
Да дишаш, да съществуваш.Това е много важно, иска ли питане.Да изглеждаш добре психически и физически.
И никой няма да те пита дали всъщност живееш
..защото, мамка му, има ли смисъл?
Изглеждаш жив.
Всичко е окей.Постарал си се да изглежда окей, намерил си пефректната маска.Не е важно какво става вътре в тебе, стига да не излезе навън.
Дръж го..
Дишаш, съществуваш.
И те подминават с въпросите си..
Хитро.Животът е весел.
Okay.I trust you, I will follow..
I was afraid,we know I was.But lead me now.
To have a friend is to have a personal god.
I`m in too random mood to say something not stupid
or even something stupid
I feel I lose something..What are you?Where are you?
.
"Someday you should grow up"they say."And someday you will".Are you sure, wise people?How..?Why should I..? Realizing I`m just a kid, asking naive questions, I still don`t see why SHOULD I.I`m feeling okay this way.I`m JUST okay with my child conscience.
If I`m too naive for you, lead me.
It`s difficult to breathe empty.
Feeling like a bottle inside, you still HAVE TO breathe.
Oh, come on.
What hurts you is that when you stop, when you dissappear, the world WON`T stop.
Сещаш се, че не си вярваща точно когато поискаш да се молиш на някого.
Виждаш колко е тъмно когато лампата угасне..
но когато лампата угасне
някъде там остават звездите.
Перфекционизмът не е за мен.
Не съм избирала винаги най-сладкото
най-блестящото
най-красивото.
Избирах нелогичното.
Избирах това, което ме влечеше, а то не беше най-доброто.
А когато бурята, която си чакал, дойде, какво..?Защо си я чакал?
Студено ми е.
Но ако ме завиеш, ще ми е твърде топло.
Така че остави ме.И аз имам нужда да греша.Имам нужда да ми е зле.
Можеш само да ми предложиш ръката си.
И да не ме питаш"защо"
просто нещо в мен го изисква.
Solve me as a puzzle, take me as a riddle.
I`m a hard to break, but so thin in the middle.
If you want answers, leave the questions behind.
Words?We don`t need them if we`re two of
kind.
