Garbage

Плитките, сплетени с алени кордели.
Бялата рокличка, бялото лице.
Беше и весело последната неделя-
радост се подаваше от детското сърце.

Тичаше по пътя с въжето си за скачане-
мънички сандали сред сивкавата прах.
Слънцето блестеше, обещавайки и радост и
радостта прогонваше сенките на страх.

На един крак докуцука до завоя-
трябва да се върна, сети се след миг.
Но не свари да завие малката девойка-
всичко беше бързо като удар, като вик.

Той я спря с колата си.Тя бе тъй наивна-
бяла рокля до коляно, светнали очи.
Не разбра че трябва да побегне, да извика.
Не разбра, че лоши хора има и в добрите дни.

Пепел от цигара, сляпо разпиляна,
пръсната по смачканото, хвърлено въже.
Жалки, детски писъци във въздуха останали.
Радостно ги носят пролетните ветрове.

Бялата рокличка-скъсана, намачкана.
Мръсен е светът и тя го осъзна.
А за другите деца неделята бе радостна,
пълна с обещания и много светлина.