и после още едно
и още едно
докато се отдаваш на спомени
какво се случва в главата ти?
:
пясък.вода.небе.
Знам какво искам
мисли си за ЯБЪЛКИ
преди не знаех какво искам
полунощ.безсъние.
мисли за нещо
а сега знам, искамго искамгоискамго
за нещо друго
да заспиш..докато слънцето залязва..
боже, ИСКАМ
или просто НЕ мисли
красиво е.
Не трябва да искам.
аз..
от това ще излезе красив спомен.
Има и още.
просто
а сега незнам какво да мисля
сякаш седя и водя празен диалог
монолог
но няма значение, дори да напиша круши и портокали аз знам за какво говоря
защото съм аз
Нямам нужда да си обяснявам.Какво, по дяволите трябва да значи" да го обясня пред себе си"?
Само пред себе си нищо не обяснявам.
Затова казах"диалог"
знам
.
Тогава..
все тая.Нали е празно.
Защо?
и аз се чудя, когато ме обземе това настрение, се чудя..
или се сещам.Пясъкът, небето, спомените..
Беше красиво.
Но все пак е празно.
сякаш нещо в мен бучи..
може би трябва да правя нещо.
може би не.
Ще помогне.
Стреснах се без да има от какво..
знам.нерви.
А ако пак се опитам да си припомня?
спокойствието, радостта.
Но то е отминало
важното е да спра да пиша глупости, наистина са глупости, искам само нещо за финал..
да, чакай.
финалът е последният куршум. трябва да се помни.или
да навява спомени
Няма коментари:
Публикуване на коментар