Очите ми.Просто ме болят очите.Колко прозаично, не мога да си оправдая настроението и ми остава само болката в очите.И все пак, глупавите очи.Какво им има?Напрежение, лека болка, замъглено виждане.Страх ме е да отида на лекар.Наистина започва да ме е страх.
Да дишаш, да съществуваш.Това е много важно, иска ли питане.Да изглеждаш добре психически и физически.
И никой няма да те пита дали всъщност живееш
..защото, мамка му, има ли смисъл?
Изглеждаш жив.
Всичко е окей.Постарал си се да изглежда окей, намерил си пефректната маска.Не е важно какво става вътре в тебе, стига да не излезе навън.
Дръж го..
Дишаш, съществуваш.
И те подминават с въпросите си..
Хитро.Животът е весел.
Okay.I trust you, I will follow..
I was afraid,we know I was.But lead me now.
To have a friend is to have a personal god.
I`m in too random mood to say something not stupid
or even something stupid
I feel I lose something..What are you?Where are you?
.
"Someday you should grow up"they say."And someday you will".Are you sure, wise people?How..?Why should I..? Realizing I`m just a kid, asking naive questions, I still don`t see why SHOULD I.I`m feeling okay this way.I`m JUST okay with my child conscience.
If I`m too naive for you, lead me.
It`s difficult to breathe empty.
Feeling like a bottle inside, you still HAVE TO breathe.
Oh, come on.
What hurts you is that when you stop, when you dissappear, the world WON`T stop.
Сещаш се, че не си вярваща точно когато поискаш да се молиш на някого.
Виждаш колко е тъмно когато лампата угасне..
но когато лампата угасне
някъде там остават звездите.
